Казвали ли са ви, че детето ви в училище прави някакви неща и вие не може да повярвате, че говорят за вашето дете? Когато разказваме на родителите на нашите деца, често срещаме реакцията „ама той не е такъв“, „вкъщи никога не помага да отсервираме масата“, „ама тя не може да се къпе сама“. Може, как да не може. Просто родителят не може да си представи, че „тя може“.
Децата могат.
И го разбират, когато се откъснат от сигурността на семейството. От спокойствието, че „мама ще го свърши“. Защото, признайте си, колко пъти му казахте да си закачи якето и накрая го закачихте вие? В лагера мама я няма. И ако той не си прибере якето, на сутринта ще е мокро от влагата. Ще му се наложи да го изсуши скоростно или да се примоли на някое друго дете да му услужи. И на следващата вечер първи ще си го е прибрал – осъзнал e, че има яке и то му трябва.
Вкъщи мама мисли за всичко. В лагера започвам да мисля аз.
В детския лагер децата научават повече за самите себе си, за своите способности и таланти. Останали да се оправят сами, изведнъж осъзнават, че могат да съществуват и без мама, че свят има и отвъд „в къщи“ и той се оказва интересен. Участието им в различни предизвикателства през деня ги прави по-уверени и по-самостоятелни. И те разцъфтяват – наистина. Още с влизането в колата на път за вкъщи промяната се усеща.
Децата се гледат едно друго.
Да видиш личния пример на други деца и възрастни, различни от братята, сестрите и родителите, е голяма сила. Често няма нужда от много приказки, защото децата се гледат едно друго и стават коректив на самите себе си. „Георги не си изми зъбите“. „Иван седна на масата, а не си е измил ръцете“. И тогава погледът на всички, насочен към Иван е достатъчен, за да се върне и да ги измие. Нищо не остава незабелязано. Децата се превръщат в едно мини работещо общество.
Детският лагер е като семейството.
В него също има възрастни и деца, правила и отговорности, обич и обида. Всичко има, но с всичко се справяме сами. Правим същите неща – закусваме, работим (да, участието в приключение си е работа, защото изисква не малко усилия). После обядваме и пак работим. Почиваме и учим – нови видове птици, растения, как да си завържем обувките, как да сменим спукана гума. И накрая вечеряме, общуваме и си лягаме за сън. Общуването е по нов начин – край огъня. Няма телевизор да ни разсейва, няма и телефон да си играем игрички.
Игрите са на поляната – истински, житейски.
Спим в палатка – то било много яко. Както каза едно от децата – наши редовни участници: „Априлският лагер е як, но летният е по-як, защото се спи на палатка.“ За детето това е преживяване, но и придобиване на нови умения – да си прибирам раницата в палатката и да затварям ципа, за да не влизат комари.
Замислихме ли ви? Вижте програмите за деца тук: РАБОТА с ДЕЦА