Update 30.04.2026 – отговор от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ и още едно дългосрочно решение за управление чистотата на водите в язовир Студен кладенец.
Виждали ли сте по-цинична табела?
В България табели като тази са поставени до всеки водоем и въпреки това водоемите са превърнати в това:
Кой ги налага тия глоби и как?
Независимо от правилата – контрол няма, защото няма кой да го налага. Това, което виждате на снимката е дивата, екзотична, абсолютно прекрасна Перперешка река. В нея бавното плаване с каяк, в съчетание с наблюдение на живота на стотиците интересни птици, би трябвало да е истинско удоволствие.
Годините на безхаберие и безотговорност на Община Кърджали и РИОСВ – Хасково обаче, са довели до това тъжно състояние. Реката буквално се задушава от тоновете боклуци по бреговете й.
Чия е отговорността?
От 2016 година досега сме подавали десетки сигнали за незаконни сметища и всякакви безумия, на които се натъкваме в нашата приключенска работа. Последният сигнал е от 3 март 2026 г – отново до община Кърджали и РИОСВ – Хасково .
Отговор от Община Кърджали от 11 март 2026 г:
„След извършена справка по предоставените координати чрез наличните кадастрални и сателитни данни се установи, че посочената територия представлява имот публична държавна собственост, с вид територия „Територия, заета от води и водни обекти“ и начин на трайно ползване „язовир“.
Установено беше също, че достъпът до посочения участък е силно затруднен и практически невъзможен по суша, като достигането до мястото е възможно единствено по воден път. Съгласно разпоредбите на Закона за водите управлението, поддържането и контролът върху водните обекти публична държавна собственост, се осъществяват от компетентните държавни органи чрез Министерството на околната среда и водите и съответните Басейнови дирекции.
Предвид изложеното Ви уведомяваме, че посочената територия не попада в обхвата на правомощията на Община Кърджали, поради което общинската администрация няма законови правомощия да предприема действия по почистване или управление на същата. По компетентност сигналът следва да бъде насочен към Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – гр. Пловдив, която осъществява управление и контрол върху водните обекти в съответния район.“
Накратко – ако боклукът е във водата, не е наша отговорност. Факт е, че на 3 март 2026 г 90% от боклука наистина беше във водата. Не така стои въпросът на 25 април 2026 г, когато нивото на водата в язовира е по-ниско и вече само 30% от същия този боклук е във водата. Останалите 70% са на брега. Моят въпрос към община Кърджали сега е:
Днес, 26 април 2026 г, кой носи отговорност за 70-те % боклук на брега на язовир Студен кладенец в землищата на селата Сватбаре и Гняздово?
И още – този боклук идва от т.нар. „дерета“ на селата, попадащи по течението на Перперешка река и това са селата Сватбаре, Перперек, Чифлик, Мъдрец, Мургово, Долна и Горна крепост, Люляково и Стремово. Контролът за опазване чистотата в тях не е ли възложен на община Кърджали чрез районните и селските кметове? И ако днес Перперешка река е задръстена с боклука, идващ от тези села, пак ли Басейнова дирекция носи отговорност за него?
Прехвърлянето на отговорност към друга институция само показва нежеланието и неадекватното поведение на тези, на които разчитаме да взимат решенията за нашето и на природата бъдеще. И това се повтаря години наред, докато се превърне в екологична катастрофа или докато някой сериозно пострада.
Update: 30.042026 г: Изпратихме сигнал и до Басейнова дирекция и по-точно до предприятие „Язовири и каскади“, от които получихме следния отговор (извадка):
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 15 от Закона за управление на отпадъци, кметът на общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им.
Видно от горното кметът на общината е отговорен за управлението на битовите и строителните отпадъци на територията на съответната община. Кметът организира събирането, транспортирането и депонирането им, както и почистването на уличните платна и обществените места. Общинските органи също така следят за изхвърляне на отпадъци на неразрешени места от граждани или малки обекти. Контрол по отношение на тези дейности се осъществява от РИОСВ, съгласно Закона за управление на отпадъците.
Към отговора на Басейнова дирекция е приложено и писмо от НЕК, изпратено до тях по компетентност, което гласи следното:
Указаните в писмото наслаги от битови отпадъци са на река Перперешка, която е ляв приток на река Арда преди стената на язовир „Студен кладенец“. Въпросните отпадъци се намират на повече от 11 км от стената на язовир
„Студен кладенец“ и тяхното третиране е извън компетенциите на НЕК ЕАД. Проблемът с отпадъците в поречието на р. Арда не е инцидентен и се изостря при преминаване на високи води. Не са единични и случаите, при които се затруднява и работата на водноелектрическите централи при язовирните стени. Очевидно е
обстоятелството, че в не малка степен, в коритото на р. Арда се изхвърлят нерегламентирано битови отпадъци, които при повишаване нивото на реката се заливат и съответно се разнасят по протежението на цялата река. В тази връзка, считаме, че е необходимо засилване на институционалния контрол относно замърсяване на водните тела в региона.
„Национална електрическа компания“ ЕАД изпълнява своите задължения в съответствие с издаденото от министъра на околната среда и водите разрешително за водовземане №1124/13.08.2002 г. от повърхностен воден обект- язовир „Студен кладенец“ с цел производство на електроенергия посредством ВЕЦ „Студен кладенец“, като доброто екологично състояние на язовир „Студен кладенец“ е важно условие за безопасната техническа експлоатация на хидровъзела.
Отговорът на РИОСВ – Хасково от 7 април 2026 г.:
При проверка в КАИС е установено, че посочените географски координати попадат в ПИ 15268.20.171 област Кърджали, община Кърджали, земл. с. Гняздово, вид собств. Държавна публична, вид територия: Територия, заета от води и водни обекти, НТП Язовир, площ 87481 кв. м – язовир „Студен кладенец“.
При проверка на място на 10.03.2026г. от земл. на с. Сватбари, общ. Кърджали по полски път непосредствено до десен бряг на река Перперешка, след достигане до залети с вода терени и невъзможност за пешеходно придвижване напред до посочените места, за оглед и заснемане на района е използвано техническо средство – дрон. При облитането на района около железопътния мост не са установени натрупани количества отпадъци или плаващи такива. Във връзка с високите води, които са постъпвали в язовир „Студен кладенец“, в т. ч. и чрез река Перперешка, на две места в язовира са установени образувани плуващи струпвания на естествени дървесни материали – клони, храсти, части от дървета, върху които се наблюдават окачени парчета пластмасови отпадъци, задържани от дърветата. Няма пешеходен и транспортен достъп до тях.
Тъй като отпадъците попадат в язовир „Студен кладенец“, за съществуващия проблем е уведомено предприятие „Водноелектрически централи“, поделение Пловдив, НЕК ЕАД, за предприемане на действия при възможност, за почистване на образуваните плуващи струпвания от материали и отпадъци на място или при установяването им в близост до язовирната стена в язовир „Студен кладенец“.
Проверки за формирани незаконни сметища по населени места на контролираната от инспекцията територия, в т.ч. и в района, ще бъдат извършени в периода 14.04 ÷ 20.05.2026 г. За установените нерегламентирани сметища ще бъдат дадени предписания на кмета на общината за организиране на почистването им.
След изтичане на срока за изпълнение на дадените предписания, РИОСВ-Хасково ще извърши своевременно последващ контрол, като при неизпълнение ще бъдат предприети съответни административнонаказателни мерки.
С две думи – според дрона на РИОСВ – Хасково в района на ЖП моста „не са установени натрупани количества отпадъци или плаващи такива“. Тия хора шегуват ли се с нас? Или директно в лицето ни казват, че си измисляме?
В трите сигнала сме записали ясно и точно – „На разположение сме при нужда от съдействие“. От Община Кърджали се свързаха с нас по телефона преди проверката, но не ни потърсиха по време на самата проверка. От РИОСВ ни се обадиха СЛЕД като се били лутали на терен, не успели да достигнат до посочените от нас места и вдигнали дрон, с който установили, че „няма пешеходен и транспортен достъп до тях“ . За сведение на РИОСВ – Хасково – водите са също транспортни коридори и по тях се осъществява достъп чрез плавателни средства. Да твърдите, че до Перперешка река, през пролетта, в района на ЖП моста няма транспортен достъп, е нелепо и абсолютно невярно. Това, че вие не сте успели да стигнете, тъй като не сте ни потърсили за съдействие, е друга тема.
Дела трябват, не думи
Или как би било в една нормална европейска държава?
Общината би се свързала с подателя на сигнала, както и с всички институции и организации, имащи отношение към проблема. Биха седнали на една маса и биха обсъдили възможности за справяне със ситуацията. Биха съставили план. Биха си сътрудничили. Биха ни потърсили за съдействие как най-удобно да достигнат до тези места, за да им ги покажем и да предложим варианти.
В България обаче институциите са недостижими. В тях работят богопомазани хора, които не търсят съдействие от някакви си приключенски фирми, благодарение на които цялата им кирлива община се популяризира като дестинация за приключенски и екотуризъм.
За 20 години „Приключения и природа“ сме се наслушали на думи, затова ще дам няколко отправни точки на Община Кърджали как думите могат да се превърнат в дела:
– Това е кратко видео „НА БУНИЩЕТО„, в което ще видите, че ако има желание, има и начин.
– Община Кърджали е тази институция, която например може да подкрепи мащабна организация с участващи каяк клубове от цяла България, за да почистим това, което вече е натрупано в реката и се вижда във видеото.
– Община Кърджали е тази институция, която, в сътрудничество с БДЖ, също може да инициира мащабна акция. В нея доброволци и работници да се извозят до ЖП моста, да се спуснат пеш по съществуващите пътеки до бреговете на язовира, да съберат боклука, да го изнесат отново по същите пътеки до ЖП моста и да го натоварят на специално подготвен за целта вагон. Това община Кърджали го може. Ние не.
– Ако горното е прекалено сложно, отново Община Кърджали е тази институция, която има ресурса да организира всички налични моторни лодки в язовир Студен кладенец. Тези лодки да се натоварят със същия този събран от хората боклук. Лодките да го извозят по вода до село Гняздово или Широко поле, след което почистващата фирма да транспортира чувалите до официалното сметище.
Възможни решения
Но което и от горепосочените действия да се осъществи, то не би имало дългосрочен ефект, ако РИОСВ – Хасково не започне да налага ефективен контрол върху отговорниците за този кошмар, а именно – общините и кметствата. Трябва да се разреши на селските кметове да глобяват недобросъвестни граждани.
Трябва да се поставят „еко“ камери на всички места, които са „удобни“ за нерегламентирано изхвърляне на боклук. Видео материалът да се използва като доказателство за налагане на глоби. Както тол камерите и камерите за скоростта имат право да ни засичат и глобяват, така трябва да имат това право и еко камерите. Еко камери да се монтират на всяко „дере“, което в селата се възприема като бунище.
Да се въведе депозитна система във всички села. Тогава, може би мотивацията за някаква възвръщаемост от всяко празно кенче или бутилка, би намалило изхвърлянето им в природата.
Да се забрани използването на найлонови пликове – наистина да се забрани. Не това да е поредното правило, което никой не спазва. И не в магазина или на пазара редовно на отказа ми да ползвам найлонова торбичка, да ми опонират „ама тя е безплатна“. Наистина да се забрани или таксата за ползване на найлонов плик драстично да се увеличи.
Update 30.04.2026 г: Много добра практика, каквато сме виждали на езерото Комо в Италия например, е да се използва специално оборудвана лодка за събиране на отпадъци директно от водата. Такива лодки съществуват, произвеждат се и вероятно тяхното закупуване би могло да се финансира по европейска програма „Околна среда“, тъй като директно допринася за подобряване на екологичната среда. В Кърджали дори си имаме фирма Ди Ай Лоджик ООД, която може да конструира такава лодка, специално за нуждите на нашите язовири.
И последният абзац все пак ще посветя на местните хора, които са основният генератор на замърсяване:
– Толкова ли ви е трудно да направите три крачки до контейнера?
– Толкова ли е трудно да си хвърлите фаса и дъвката в коша?
– Толкова ли е трудно да сте хора със съвест?
– Толкова ли е трудно да разберете, че земя и природа ще има и след вас и че вашите деца и внуци ще я наследят така, както им я завещаете?
А на останалите местни, интелигентни хора от град Кърджали, на които като споделим, че ще чистим, отговорът е „Ми то целият язовир е така“, ще кажа: И какво като е така? Да се примиряваме ли? Докога ще бъдем овце? Докога ще си затваряме очите и ще си казваме „У нас е така“?