В ранната пролет остров Тасос е все още
пуст, лежерен, малко див и много красив.
Отдавна се канехме да го обиколим с велосипеди и все не идваше ред. Този март избрахме уикенд с прогноза за стабилно време и дим да ни няма. 
Ден първи
В петък в 16:00 ч хванахме ферибота от Керамоти за Тасос и след около 40 минути бяхме на острова. Събрахме се стегната група, 6 човека с цел проучване на маршрут, подходящ за колела през март.
Вело обиколката на Тасос я разделихме условно на три и в първия ден (петък) карахме 15 км от пристанищния град Тасос до Скала Принос. Там открихме семейно хотелче Patra rooms, стопанисвано от българско семейство и това беше единственото работещо място за настаняване в периметъра Скала Рахониу – Принос – Скала Принос. Преди да го открием хапнахме в единствения работещ снек бар на плажа, където ни предложиха бургери и клуб сандвичи. Беше доста странно да ядем американска кухня в Тасос. Кой идва на Тасос, за да яде бургер? Но го преживяхме и после при българското семейство с кеф хапнахме гръцка салата и пихме домашно узо. За десерт – сладко от смокини с гръцки йогурт – ммм. Двама от групата спаха в стая. Останалите четирима се бяхме подготвили за диво къмпиране. Още миналата есен с Васко си сглобихме конструкция за спалня в буса и това пътуване беше първото й тестване. Първо – много удобно се спи и второ – събуждаш се с морето в краката. Няма друго такова усещане за свобода.
Ден втори
Вятър духаше цяла нощ до сутринта и затова решихме, че ще пием кафе и ще хапнем в местната пекарна в Принос, вместо на плажа. Там се оказа, че една от жените е българка и комуникацията протече бързо и гладко. Целта в този ден беше да минем възможно повече километри и да стигнем до източния бряг. Пътят вие покрай брега и човек не може да се насити на гледки. Тъкмо си казвам, че сега вече ще карам, стига съм спирала да снимам и се появява поредната картина. От селата по западния бряг ме впечатли Скала Марион – страхотно селище с античен дух, амфитеатрално разположено и разгърнато в три заливчета.
След Скала Марион спряхме за почивка с бира в главния град Лименария. Малко преди Лименария, на самия главен път, има голям магазин с предимно пресни храни, откъдето забелязах, че много местни си пазаруват. Освен различни зеленчуци и плодове, има всякакви меса и наденици, сирена и кашкавали, маслини, много видове халва и сладка, туршии и консерви, ядки, млека и т.н. Чипс обаче няма. И други неща с консерванти липсваха. Явно акцентът е върху пресните храни.
Следва обядът в Потос, където случихме на хубава традиционна гръцка таверна на брега с гледка към Атон. Рибите, които ядохме там, бяха много крехки и вкусни. В Потос също имаше добре зареден работещ магазин.
Изкачването, което последва Потос и обилния ни обяд там, дойде малко тегаво. Добре, че беше успокояващото егейско синьо, че да ни вдъхнови да продължаваме напред и напред.
След Потос маршрутът плавно завива на изток и тук се намира една интересна лагуна с езеро, наречено Гьола. Една единствена табела на пътя сочи към това интересно място, образувано в мраморните скали на самия бряг. С автомобил и колело се стига около 300 м надолу от главния път. Там има паркинг и там оставихме возилата. Оттам до брега е около 300 м., които се извървяват пеш по пътека, осеяна с червени стрелки – няма как да се объркаш. Наоколо кипи сериозна подготовка за сезона – теренът се терасира с камъни, има пейки, навеси. Един гьол и колко бизнес има около него.
Двама от групата ни дори се изкъпаха в Гьола. Какви смели мъже има по този свят, ей. Аз, пари да ми дават, няма да вляза доброволно при 15 градуса навън.
След Гьола и последно за този ден по маршрута е манастира „Свети Архангел Михаил“. Това е един от най-добре поддържаните храмови комплекси, които съм посещавала. Буквално е кацнал на ръба на скала с умопомрачителна панорама. Заедно с богато украсения с всякакви екзотични растения двор, този манастир е истинско бижу. Влиза се задължително с пола и ако нямате такава, си слагате от полите, които са оставени до входа специално за тази цел.
По план този ден трябваше да завърши на Кинира бийч, където двама от групата си бяха резервирали (през booking.com) стая в хотел Блу Бей Бийч. На място обаче се оказа, че хотелът е затворен и стая в работещ хотел успяхме да намерим чак в Скала Потамия. Също там успяхме и доволно да се нахраним в таверна Трибас. Двама останаха да спят в Студио Mikres Kyklades, а ние се върнахме на Кинира бийч и там посрещнахме поредното прекрасно гръцко утро. Този път без вятър, което ни позволи да му се насладим с чаша плажно кафе.
Километрите, които успяхме да отметнем във втория ден, са 60. Имайки предвид, че в групата имаше разнородно каращи участници, вероятно може и още. Ако сте напреднали и карате сериозно, както и ако не се отплесвате като нас по гьолове и манастири, може и много повече да изминете за един ден. Ние все пак дойдохме и да се забавляваме, а не само за спорта. И понеже тази статия стана малко дълга, последният, трети ден плюс полезното инфо за Тасос през март, ще откриете в Тасос през март – част 2.
Видеото от пътуването вижте тук: